Интересни факти за медоносните пчели и 4 рецепти за подсилване на имунитета

Информацията е събрана от различни книги, свързани с пчелите. Вж. източниците по-долу.

В тази публикация ще Ви разкажем за пчелите и техния начин на живот, като едновременно ще Ви представим и интересни факти по теми, свързани с пчелите, растенията, природата и пчеларството. Не забравяйте, че дори да не сте пчелар, можете да помогнете за спасяването на пчелите, като се запишете за застъпник. Застъпниците се ангажират с това да информират обществото относно важността на пчелите за екосистемата.

1. Първите пчели не са били медоносни

Данни за най-древните открити насекоми, палеонтолозите свързват и с появата на първите видове цветни растения – преди около 150 млн. години. Сред тези видове са и първите пчели. Техният живот е бил значително по-различен от този, който наблюдаваме днес. Първите пчели живеели поединично, без да събират храна, без постоянно жилище, снасяйки яйцата си на открито, върху растенията. Личинките сами се хранели с листната маса, но не и с цветовете, а и самите цветове тогава не са били такива каквито си ги представяме днес. Опрашването им се извършвало благодарение на вятъра, без участието на насекоми. Пчелите не полагали никакви усилия да хранят или да се грижат за яйцата си след снасянето.

С течение на милиони години чак до наши дни пчелите се доказват като изключително адаптивни същества – те променяли своето тяло и начин на живот спрямо измененията на околната среда. Обединявали се, формирали свои “правила” до абсолютното оптимизиране на процесите и създаване на едно работещо пчелно общество, за пример на останалите създания. През есента на 2020 година организирахме засаждане на медоносни дръвчета и успяхме да засадим почти 1000 липи и акации. Вижте видео и снимки от деня на засаждането тук: Героите от медоносната гора край Добринище засадиха 1000 дръвчета за пчелите →

2. Медоносните пчели комуникират с танц (танци на пчелите)

Медоносните пчели комуникират с танц
Фиг. 2
Танцът на пчелата
Фиг. 1 (горе-кръгов танц; долу - последователни стадии на опашния танц)

Интересно е, че за намиране на източниците на храна голяма роля имат пчелите-разузнавачки в пчелното семейство, които уведомяват (сигнализират) останалите пчели-събирачки за местоположението на тези източници и ги мобилизират за събиране на храната. Това те извършват след завръщането си в кошера чрез своебразни движения на тялото, известни като танци на пчелите. Съществуват стотици интересни факти за пчелите, но този е един от най-забележителните.

Според професор Фриш информацията, предавана на пчелите-събирачки чрез танците, се изразява в даване на указания относно миризмата на нектара, отделян от цветовете на растенията, количеството му, отдалечеността на медоносната растителност (пашата) от кошера и посоката, в която пчелите трябва да летят към местоположението на пашата. Информацията за миризмата се предава от внасяния нектар посредством власинките по тялото на пчелите-разузнавачки, а за количеството на отделения нектар – чрез интензивността на танцовите движения. Много по-сложна е сигнализацията за отдалечеността и посоката на пашата (фиг. 1).

Когато растенията, в които е намерена храната, не са по-далеч от 50 метра, пчелата-разузнавачка, след като се освободи от събрания товар, започва да танцува, като описва малки кръгове по питата на това място, където пчелите са събрани най-плътно. При това пчелата постоянно мени посоката на кръговите движения, като се премества наляво и надясно по такъв начин, че описва няколко кръга. След това тя престава да прави описаните движения на първоначалното място и отива на друго, където повтаря движенията и най-сетне излита отново навън.

С описаните движения тя възбужда наблизо намиращите се пчели по питата, които започват да следват нейните движения и да протягат пипалата си към коремчето ѝ. Увлечените пчели също излизат навън, намират растенията и след завръщането си правят същите движения. Ако пашата е отдалечена повече от 100 метра от кошера, пчелата-сигнализаторка извършва други движения. След завръщането си в кошера тя най-напред пробягва по питата и описва полукръг, например с посока наляво, с неголям радиус, а след това пробягва по права линия до началния пункт и описва втори полукръг в противоположната посока (надясно), така че с втория полукръг се допълва цял кръг.

3. Над 80% от опрашването на селскостопанските култури се пада на медоносната пчела

След появата на първите съвременни цветни растения, чиито цветове вече отделяли нектар, пчелите претърпели изключителни промени. Вече използвайки нектара за храна, органите им се изменяли, а и самото тяло се развивало така че да им помага да събират повече нектар и прашец чрез израстване на по-дълго хоботче и приспособления по крачетата.

В борбата за съществуване преживявали само пчелите, които се приспособили да обгрижват своето семейство. Започнали да снасят под кората на дърветата, под почвата, да прикриват яйцата си по различни начини, а даже и да строят кръгли килийки. Появата на първите, макар и малобройни, пчелни семейства, се свързва с динамичната поява на различни видове растителнлст, включително и богата медоносна такава.

В началото всяка пчела снасяла яйца, но родените през есента и през ранната пролет пчели не винаги снасяли или пък снасяли слаби яйца и така с времето те поемали различна роля в семейството – тази на работнички. С времето това води до обгрижването само на една майка в семейство, чиято роля е да ражда изключителни количества яйца.

Животът на растенията и насекомите е тясно свързан в едно хармонично цяло – когато се променя едното, другото неизменно се променя с него. Така когато се появяват по-пъстрите цветове, с все по-разнообразни ярки окраски, пчелите също развиват зрението и обонянието си, така че да ги намират по-лесно. Зимуването на медоносната пчела позволява в семейството и да съжителстват хиляди членове, което им дава голямо предимство пред останалите опрашители, когато настъпи пролетта.

4. Пчелите са затруднени при прелитането над обширни водни площи

В списъка ни с интересни факти за пчелите се нарежда и този. За събиране на нектар и прашец пчелите летят на различни разстояния от жилището си в зависимост от отдалечеността на пашата, количеството и качеството на отделяния от медоносните растения нектар, характера на местността и възможностите за ориентиране. Обикновено летят за медобер на близки разстояния, но са наблюдавани случаи, когато при липса на близка паша те са се отдалечавали от дома си до 7 – 8 километра или дори повече.

Полезният радиус на летене на пчелата е 1.5 – 2 километра и затова пчелините не бива да бъдат разполагани на по-голямо от посоченото разстояние от пашата. В противен случай пчелите губят излишно време и сили, изразходват много храна, скоро се похабяват и умират от преумора.

С опити Л. И. Перепелова (1938) е установила, че при полетите за медобер на разстояние около 3 километра пчелите пренасят само половината от събраната храна. Скоростта, с която летят пчелите без товар, е около 50 – 60 километра в час, а когато са с товар, скоростта им е около 25 – 30 или 40 километра в час. Според Перепелова в един полет пчелата се задържа около 1 час, а според Екерт (1933) при събирането на нектар времетраенето на полета им продължава около 35 – 40 минути. Сред нашите интересни факти се нарежда и следващия – на ден пчелата прави средно около 10 полета.

Обаче при полет над обширни водни площи пчелите се затрудняват. Във ветровито време и натоварени с нектар и прашец, те често падат и се давят. Такива случаи наблюдаваме и у нас при завръщане на пчелите от паша, например от Румъния. Прелитайки над река Дунав, те често падат и се давят. Това е един от тези интересни факти, за които не се говори много, но пък е важно да се знае в случай, че имате пчелин в близост до река Дунав.

5. Пчелите не отделят восък, когато семейството се готви за роене

С развитието на пчелното семейство през пролетта и лятото в него постепенно се увеличава броят на младите пчели, които са заети с храненето и отглеждането на пилото и с преработката на нектара в мед. При тази им работа младите пчели се хранят усилено с нектар и цветен прашец, вследствие на което се развиват восъкоотделителните им жлези и те започват да отделят восък.

При топло време и постоянен приток на нактар и цветен прашец колкото количеството на пилото и пчелите в кошерите е по-голямо, толкова повече восък се отделя. При слаби семейства, липса на паша и неблагоприятни климатични условия се добива малко восък. Пчелите не отделят восък, когато семейството е осиротяло или се готви за роене.

Восъкоотделянето и градежът на питите не намаляват медобера, тъй като те не влияят на летателната дейност на пчелите. Най-пълното използване на восъкоотделителната способност на пчелите може да се постигне, като се дадат навреме восъчни основи за градеж и се постави строителна рамка. При започване цъфтежа на ранните овощни видове восъчните основи за градеж се поставят между последната пита с пило и питата с прашец.

При настъпването на топло и постоянно време восъчните основи се поставят и между питите с пило. Върху горната летва на новите пити, които се поставят за градеж, се отбелязва датата на поставянето. За един сезон трябва да се изградят колкото е възможно повече плодникови и магазинни пити.

6. Пчелната отрова засилва човешкия имунитет

Ужилването от пчела може да предизвика алергична реакция, дори смърт, за това е важно човек да е сигурен, че няма алергия. Редица проучвания показват, че вкарването на пчелната отрова в организма ни засилва имунитета ни.

Пчелната отрова може да повлияе на имунната ни система и да засили обособяването на регулаторните Т клетки на човек, което играе важна роля в контролирането на инфекцията SARS-CoV (COVID-19) Научете повече подробности по темата: Създава ли пчелната отрова имунитет срещу коронавирус (COVID-19) →

цветен прашец
Photo by Eva Elijas from Pexels

4 лесни рецепти с цветен прашец препоръчани от френския учен Ален Кайя

В народната медицина цветният прашец се използва като средство с многостранни лечебни свойства. Той представлява мъжките полови клетки на цъфтящите растения. Образува се в основата на разширената част на тичинките (в прашниците). Когато прашецът узрее и стане годен да се опрашва, прашинковите торбички се пукват, той излиза и се пренася от вятъра или от тялото на насекомите от цвят на цвят, където се опрашват женските полови клетки.

Много учени изследват хранителните и лечебните му свойства, а сред най-забележителните са проучванията на френските учени Р. Шовен (1959) и Ален Кайя (1959). Последният препоръчва няколко лесно изпълними в домашни условия рецепти с цветен прашец, които подсилват имунната система на човека:

  • 180 грама мед, 50 грама цветен прашец и 800 грама вода. Медът се разстваря във водата, която трябва да бъде хладка. При непрекъснато бъркане на сместа се прибавя по малко от цветния прашец. Тази смес се поставя за няколко дни при стайна температура (20°) до настъпване на ферментация. Сместа има приятен вкус и аромат и се взема преди ядене в количество от 3/4 водна чаша. Преди всяка употреба да се разбърква добре. Това количество стига за 6 дни, а преждевременно се приготвя ново количество.
  • 50 грама мед, 10 грама цветен прашец и 100 грама прясно масло. Тези съставки се поставят в съд и продължително се разбъркват, докато се получи еднородна маса. Сместа се поставя в тъмен стъклен съд и се пази на хладно място. Взема се 3 пъти дневно по една кафена лъжичка или се намазва на парче хляб или друго подобно изделие. Добре се приема в детската възраст от боледували.
  • 50 грама цветен прашец и 250 грама мед. Нужно е медът да бъде втечнен. Двете съставки се смесват и продължително се разбъркват, докато се получи гъста еднородна маса и се съхранява по същия начин – в тъмно стъкло на стайна температура. Консумирайте след четвъртия ден, като разбърквате добре преди това. До 2-3 пъти дневно, по една супена лъжица, половин час преди хранене.
  • 10 грама цветен прашец, 1 грам пчелно млечице, 250 грама мед. Пчелното млечице и цветният прашец се размесват добре в захаросал мед. Сместа се поставя в добре затварящ се тъмен стъклен съд и се съхранява на хладно място. Взема се по 2-3 пъти на ден, по една чаена лъжичка преди хранене.

Някои хора са алергични към пчелни продукти. Написаното по-горе не е медицински съвет и преди да изпробвате някоя от рецептите Ви препоръчваме да се консултирате с лекар.

пчелен рой
Image by Rajesh Balouria from Pixabay

Интересно за пчеларите: Как става заселването на естествен рой в рамков кошер?

Извършва се вечер. Кошерът се пренася на бъдещото му постоянно място и се нарежда по следния начин: към едната му стена се поставят две плодникови, добре изградени пити с мед и прашец, до тях – една пита с разновъзрастно пило, после две пити с мед и прашец и преградна дъска. Пред кошера се постила бяло платно, единият край на което се закрепва към входа му. Роят се стръсква със силен удар върху платното, пчелите се отправят към входа на кошера и се настаняват по питите. Влизането на пчелите се успокоява посредством леко подпушване. Роят може да се стръска и директно в/у плодника.

След прибирането на пчелите кошерът се затваря. На следващата сутрин заселеният рой се преглежда внимателно, за да се установи състоянието на семейството. При нужда, може да се добави още една рамка с восъчна основа за градеж. При оскъдна паша заселеният рой се подхранва в продължение на седмица, независимо че в гнездото има пити с мед. При заселване на втори и следващи роеве, които са с неоплодени майки, има опасност майките да се загубят при оплождането им.

Затова една седмаца след заселването роевете трябва да се прегледат, за да се установи дали майката е оплодена и дали е започнала да снася яйца. При липса на яйца трябва да се даде контролна рамка с яйца и незапечатано пило. Ако бъдат заложени маточници, семейството е без майка. В такъв случай маточниците се унищожават и се придават оплодени майки. За подсилване на роевете може да им се придадат пити с люпещо се пило, взето от силни пчелни семейства.

Литература:

  • “Българска пчеларска енциклопедия” от чл. кор. проф. Ас. Лазаров, проф. д-р Ст. Недялков, ст.н.с. Б. Митев, ст. н.с. Л. Радоев, доц. Б. Бижев, ст. н.с. В. Петков, 1971
  • „Мед и Медолечение“ от Стоймир Младенов, 1971
  • „Пчелоопрашване и добиви“ от Тодор Симидчиев, 1984
  • „Медоносни растения“ от Б. Бижев, Ат. Ганчев и Д. Цонев, 2003

Публикацията „Интересни факти за медоносните пчели и 4 рецепти за подсилване на имунитета“ беше създадена благодарение на горепосочената литература.

Хареса ли ви статията? Споделете с приятели.

Още публикации
Горе