Медоносни растения по азбучен ред - Глухарче, Детелина и Еспарзета

Автор: Георги Пчелин

Глухарче (Taraxacum officinale)

Taraxacum Officinale
Taraxacum Officinale
  • От него пчелите събират: нектар и прашец
  • Цъфти през: от март до май

Глухарчето (Taraxacum officinale) е раннопролетно многогодишно растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae). Често е наричан с имената радика, мартенче, горец, баба Марта, свинска жлъчка, жълта млечка, борец и други. Среща се масово из цяла България по ливади, тревисти места, горски поляни и около пътища до 2500 м надморска височина.

Цъфти през април и май, като отделни растения понякога цъфтят чак до есента. Глухарчето има късо коренище, което при по-старите растения е многоглаво. То излиза от силен, месест и дълбоко проникващ корен. При нараняване растението пуска млечен сок. Листата са разнообразни и дълги от 6 до 30 см. От техните пазви изхождат високи 5-35 см, обли и кухи цветоносни стъбла. Върху им се намират жълтите цветове, които са като кошнички и наброяват 100-200 цветчета. При слънчево време кошничките се разтварят, а след обяд, нощем или в облачно време се затварят.

Глухарчето не отделя голямо количество нектар, но за сметка на това количеството прашец е огромно. Прашецът на глухарчето е много богат на белтъчни вещества, което го прави изключително полезен за пчелите, понеже осигурява на пчелните семейства рано напролет качествен пресен прашец и помага за тяхното бързо развитие. Макар и да отделя малки количества нектар, при добри климатични условия и масова поява глухарчето може да даде мед, който е много гъст и бързо се озахарява в едри кристали.

Глухарчето е не само медоносно, но и ценно лекарствено растение, което има широка употреба в народната медицина. Неговите млади и пресни листа, богати на витамин C, са прекрасна салата. Корените му съдържат горчиви вещества, които помагат при липса на апетит, лошо храносмилане, колики и много други.

Детелина бяла (Trifolium repens)

  • От него пчелите събират: нектар и прашец
  • Цъфти през: от май до октомври

Бялата детелина е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови (Fabaceae). Ако се отглежда като културно растение може да живее до 4-5 години. В тревни смески и в естествени ливади може да живее 10 години и повече. Стъблото ѝ е пълзящо (наричана още пълзяща детелина) и е силно разклонено, като може да достига до 20-30 см.

Trifolium Repens
Trifolium Repens

Листата са тройни и на горната им повърхност имат по едно бяло петно. Цветовете са бели (понякога с розов оттенък) и са събрани в т.нар. цветна главичка, а броят им достига до 60-80 за една главичка. Цъвтежът на целия посев може да продължи повече от един месец, а когато се покоси, тя се развива наново и цъфти втори път.

Нектарниците са лесно достъпни за пчелите и поради тази причина като медоносно растение тя е много добра. По нектаропродуктивност е близо до най-добрите медоносни растения. Пчелите събират и прашец от бялата детелина. Медът кристализира бързо след запечатването му в питите, като образува твърда бяла маса с много малки захарни кристали. Нектарниците за разлика от тези на червената детелина са лесно достъпни за пчелите.

Детелина розова (Trifolium hybridum)

Trifolium Hybridum
Trifolium Hybridum
  • От него пчелите събират: нектар и прашец
  • Цъфти през: от април до септември

Розовата детелина (наричана още хибридна детелина) се среща почти навсякъде у нас. Характерно за нея е, че понася добре високата влажност на почвата и вирее върху тежки почви. Цветните глави имат розов цвят или цветовете по краищата са розови, а тези в средата – бели. Розовата детелина е добро медоносни растение и по нектаропродуктивност се доближава до бялата детелина.

Нектарниците за разлика от тези на червената детелина са лесно достъпни за пчелите. Освен нектар, пчелите събират и малки количества светлокафяв цветен прашец.

Детелина планинска (Trifolium montanum)

  • От него пчелите събират: нектар и прашец
  • Цъфти през: от май до август

Планинската детелина достига височина от 15 до 40 см и при нея стъблата и долната страна на листата са пухести. Цветовете са бели и са разположение по върховете на стъблата. Тя е разпространена из цялата страна, като се среща главно по сухи препечени места, сухи планински ливади и пасища. Има продължителен цъфтеж през цялото лято.

Trifolium Montanum
Trifolium Montanum

Планинската детелина се посещава енергично от пчелите. Тя пуска нектар дори и през горещите летни дни. Медът от нея е светъл, сладък и немного гъст.

Детелина червена (Trifolium pratense)

Trifolium Pratense
Trifolium Pratense
  • От него пчелите събират: нектар и прашец
  • Цъфти през: от май до септември

Поради късото хоботче медоносната пчела среща големи затруднения при извличане на нектара от цветовете на червената детелина, тъй като нейните цветове са изключително високи, за разлика от другите видове детелина. Понякога те събират нектар от външната страна на цветчето след преяждането му от други насекоми.

Цветчетата на червената детелина са устроени така, че без посещение на насекомите те остават неоплодени. Медът има червеникавожълт цвят и почти не се озахарява. Освен нектар, пчелите събират и големи количества прашец.

Еспарзета (Onobrychis viciifolia/Onobrychis sativa)

  • От него пчелите събират: нектар
  • Цъфти през: от април до юли

Еспарзетата е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови (Fabaceae). През последните години отглеждането ѝ като културно растение се увеличава значително, тъй като има много ценни качества като фуражно растение и е полезно за животните. Коренът на еспарзетата навлиза на няколко метра в почвата.

Onobrychis Viciifolia
Onobrychis Viciifolia

Поради тази причина може да се използва като почвоукрепващо растение покрай напоителни канали. Стъблото достига височина до 1 м. Листата са сложни и се състоят от 21-23 отделни листчета, които са покрити с голям брой нежни власинки отдолу.

Цветовете на еспарзетата са събрани в съцветия с удължена конусовидна форма с тъпо завършващ връх. Едно съцветие продължава да цъфти около 5-8 дни. По този начин цъфтежът се удължава значително и продължава близо месец. По нектаропродуктивност се нарежда на едно от първите места. Нектарът е безцветен, с приятен аромат и високо захарно съдържание, достигащо до 55%. Зацъфтяването започва обикновено в края на април и началото на май. Опрашването на еспарзетата е кръстосано и се извършва от пчели и други насекоми.

За опрашването на цветовете пчелите играят много важна роля. Добивът на семена при пълно опрашване на цветовете чрез пчелите се увеличава до 2,5 пъти. Еспарзетата вирее много добре на богати и дълбоки почви. Не се развива добре на силно заблатени кисели почви. Най-пълноценно пчелите използват есперзетата в семепрозводителните участъци.

Хареса ли ви статията? Споделете с приятели.

Още публикации
Горе