Медоносни растения по азбучен ред - Асклепиас, Бодил (магарешки) и Великденче

Автор: Георги Пчелин

Съдържание

Стартираме нова рубрика, наречена „Медоносни растения по азбучен ред„. Във всяка публикация ще описваме поне по 3 медоносни растения, като целта ни е да изброим растенията по азбучен ред. Ще се опитаме да ви покажем как изглеждат тези растения, как се отглеждат, какви са техните свойства, когато цъфтят и какво събират пчелите от тях – прашец, нектар или и двете. Нека засаждаме медоносни растения, защото така помагаме да има повече храна за пчелите! Темата днес е: Медоносни растения по азбучен ред – Асклепиас, Бодил (магарешки) и Великденче.

Асклепиас (Asclepias syriaca)

От него пчелите събират: нектар
Цъфти през: юни

Асклепиасът (Asclepias syriaca) е многогодишно полухрастовидно растение от семейство Олеандрови (Apocynaceae). На височина достига до 1,5 м. и се състои от едно главно стъбло с няколко разклонения. Кореновата система на асклепиаса е добре развита и често дава коренови издънки, поради което може само да се размножава след засаждането му. Листата му са едри и продълговати.

Цветовете му са дребни, с бледорозова окраска. Те са събрани по 50-60 в щитовидни съцветия, разположени в пазвите на листата от долния край на стъблото до върха. На едно стъбло може да има до 11-12 съцветия. Започва да цъфти отдолу нагоре, като цъфтежът на всяко отделно цветче продължава до 8 дни. Общия цъфтеж продължава до месец и половина. Медопродуктивността му е изключително висока и се влияе от външните условия. В листата и стъблата на асклепиаса се съдържат 2-3% каучук и 10% смола. Също така от семената му може да се добива масло за технически цели.

Как се отглежда асклепиас?

По отношение на почвата не е взискателно. На по-леки почви вирее много добре. Също така не е много чувствително на ниски температури и издържа на засушавания. Подходящо е за отглеждане както във всяка градина или двор, така и в припчелни участъци, покрай пчелините, изкопи, напоителни канали и поройни места. Може да се размножава чрез семена, като се засява в редове и на разстояние 20-30 см между редовете. Асклепиасът може да остане на едно място до 20 години.

Бодил магарешки (Carduus nutans)

От него пчелите събират: нектар и прашец
Цъфти през: от юни до октомври

Наведеният магарешки бодил (Carduus nutans) е медоносно растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae). То е широко разпространен из цялата страна, особено по сухи места, около пътища, сред редки храсталаци и пустеещи места, както и по поляните и сухите ливади. Често бива определян като плевел, но за сметка на това има голямо количество нектар и е един от най-добрите източници на храна за пчелите.

Той е едно от най-отличните диворастящи медоносни растения, което не само че дава обилна и богата с нектар пчелна паша (храна за пчелите), но има и продължителен период на цъфтене, който започва от юни и приключва през семптември/октомври. Наведеният магарешки бодил е двегодишно растение, което има крилато стъбло с твърди бодли и достига височина от 30 до 100/150 см. Стъблото и разклоненията му завършват с дълги дръжки, върху които стоят цветовете, обикновено леко висящи. Цветовете са едри – от 3 до 8 см в диаметър, малиновочервени кълбести кошнички с бодлива обвивка.

Макар, че наведеният магарешки бодил (Carduus nutans) е нежелано растение в селското стопанство, той заема едно от най-важните места сред медоносната растителност в България не само заради продължителния период на цъфтеж, но и поради обилния и качествен нектар, който той дава на пчелите. Медът от него е светлокехлибарен, безцветен или зеленикъв и с приятен вкус.

Великденче (Veronica chamaedrys)

От него пчелите събират: нектар и прашец
Цъфти през: от март до юни

Храсталачното великденче (Veronica chamaedrys) е многогодишно тревисто растение от семейство Живеничеви (Scrophulariaceae). То се среща по сухите ливади, на храсталаците и редките гори. Започва цъфтеж през ранна пролет (март) и приключва да цъфти в началото на лятото (юни). Изключително красиво и полезно за пчелите растение.

Храсталачното великденче е с разклонено коренище, от което покарват около 15-30 см високи стъбла. Стъблата са тънки, двуредно окосмени и изправени. Листата са срещуположни, кръгли до продълговато яйцевидни. В пазвите на най-горните стъблови листа се намират гроздовидните съцветия с малки прилистници. Съцветията са разграничени от облистената долна част на растението. Цветните гроздове цъфтят отдолу нагоре и се състоят от много цветчета.

Родът на великденчето е изключително богат, като има над 20 вида. Повечето от видовете са раннопролетни растения и не са особено бокати на нектар и прашец. Въпреки това обаче те имат голямо значение за бързото развитие на пчелните семейства в ранна пролет.